За синтетичните „естествени“ скъпоценни камъни
Composite, artificial, lab created, lab grown, CVD, HTHP, hydrothermal, man-made, flux grown, recrystallized gemstones… Все по-често срещаме в магазините за бижута тези термини. И всички те се отнасят единствено за синтетични скъпоценни камъни.
Често, в работата си се сблъсквам с надписи от типа „Реконструиран скъпоценен камък“, „90% естествен скъпоценен камък“, „създаден от човека скъпоценен камък“ и всякакви други подобни. Затова ще внеса яснота за тези широко използвани в чужбина наименования, навлизащи скоростно и на българския пазар.
Бих искала да вметна, че нямам нищо против синтетичните камъни, те са вследствие на важни за прогреса на човечеството открития, на безкрайни тестове, плод на тежка работа, но и на ангажирането на много хора в работния процес, което, разбира се гарантира и нови работни места. Освен това синтетичните камъни имат и огромно приложение в различни сектори на промишлеността, в стоматологията, при изработката на часовници и за направата на бижута.
Като природен ресурс, естествените скъпоценни камъни имат определена лимит, който рано или късно бива изчерпван, тоест техният добив не е безкраен. За разлика от тях обаче производството на синтетични камъни се осъществява от човека, а не от геоложки фактори и това позволява тяхната продукция в неограничени количества.
В тази статия бих желала да се спра в използването им в бижутерията. Достатъчен е един бърз поглед на бляскавите витрини на магазините за сребърна и нискобюджетна бижутерия, за да видим пръстени, колиета, гривни с лъскави камъни в невероятни цветове. Много голяма част от тях са именно с вградени синтетични скъпоценни камъни. И понеже методите за синтетизиране са няколко, разбира се, за тези бижута се използват най-евтините. Често можем да видим хидротермални рубини, сапфири, кварц, както и камъни произведени с техниката Verneuil. Цените на тези лабораторно произведени камъни е сравнително ниска, което позволява честото им използването.
Все по-масовото им приложение в златната бижутерия налага използването и на висококачествен синтетичен материал, произведен чрез различни сложни техники на топене. Няма да ви занимавам с подробности за отделните методи на синтез, но ми се иска да поясня, че именно “чрез топене” се произвеждат синтетични камъни, досущ като естествените. Разликите понякога са невидими и при изследване с микроскоп. Съвсем скоро попаднах на два великолепни сапфира, с включения, които несъмнено говореха за естествения им произход. И само след задълбочен анализ с микроскоп, потопени в специална течност, установих, че са плод на перфектна лабораторна работа.
И така, казано с две думи, понякога разликата между синтетичните и естествените рубини и сапфири, смарагди, диаманти и други камъни е почти неуловима, а приликата им е наистина подвеждаща.
Цената е определяща и тези, които не са специалисти биха могли да се ориентират по нея дали става въпрос за естествен или синтетичен камък. Това – при положение, че продавачът е коректен и наясно какъв камък продава. Има много златари и бижутерийни магазини обаче, които все пак предлагат синтетични за естествени камъни, защото не са наясно или нямат необходимия сертификат за камъка, или защото се възползват от незнанието на клиента.
С риск да се повтарям, пишейки често за синтетичните камъни по магазините, моята цел е клиентите да бъдат образовани и да са наясно какво купуват. И ако човек реши да притежава бижу със скъпоценен камък, той задължително трябва да знае дали е естествен или синтетичен. Затова ако срещнете скъпоценни камъни с термини, които описах в началото на статията, то знайте че става въпрос единствено за синтетични, лабораторно създадени кристали.
А изобретателните търговци се грижат настойчиво за объркването на клиента и го заливат с привлекателно звучащи наеменования. Така, с омайни приказки от „1001 нощ“ измъкват по няколко хилядарки. Преди време продавачки от столичен златарски магазин се опитваха всячески да ме убедят, че рубинът от пръстена, който бях харесала бил “направен с естествено ядро” и повтаряха заучената мантра до припадък, без самите те да са наясно с рецитала. Близкостояща клиентка поддаде и всички в хор се прехласнаха по този синтетичен рубин, с реална цена не повече от 30 евро. Аналогичен случай имах и преди години, в Италия, с т. нар. “Реконструиран рубин”. Всъщност, грешно е да се считат тези камъни за синтетични. Лабораторно създадените камъни са идентични с естествените не само по външния си вид, но и по химичен състав, и по физични свойства. Докато реконструираните не са нищо друго освен пресован рубинен прах (в случай на рубин) с различни видове смоли, които имат задачата да споят прашинките. Ето, тази странна смесица оформена в красиво червено бляскаво сърце и гарнирата с десетина диаманта отстрани бе монтирана върху 18-каратово злато и се продаваше за 1200 евро – цена като за бижу с естествен рубин. Заради такива търговски шмекерлъци е абсолютно задължително да се изисква гемоложки сертификат, а ако липсва такъв, да се претендира за издаването му от сертифициран гемолог.
Като стана дума по-горе за диаманти, ще спомена и модните напоследък CVD диаманти. Това е метод за синтез на диаманти, който вече съм описвала в друга статия и няма да се спирам отново с технически подробности за него. Иска ми се да подчертая обаче, че диамантите, създадени чрез CVD, особено последните поколения, са абсолютно идентични с естествените.
Разбира се, като гемолог не съм привърженик на тези диаманти, както и на всякакъв вид синтетични камъни, но си давам сметка, че това е добър вариант за тези, които не могат да си позволят да купят естествени. Във всеки случаи човек трябва да бъде наясно за какво дава парите си.
В момента навсякъде им магазинната мрежа могат да се намерят CVD диаманти. И проблемът не е в това, а във факта, че се продават масово като естествени. Популярните “писалки” – уредите “Diamond tester” често ги отчитат като естествени и те биват продавани като такива, въпреки че цената им е в пъти по-ниска.
Единствената разлика са включенията в тяхната вътрешност, които могат да бъдат разграничени от гемолог с помощта на микроскоп. Ако обаче диамантът е от типа IF и няма включения, видими с лупа с десеткратно увеличение, използвана по стандарт от гемолозите, това би могло да бъде проблем в определянето му. Разбира се съществува уред, който ги разграничава безпогрешно, но неговата цена е толкова висока, че малко гемоложки лаборатории биха могли да се похвалят с притежаването на такъв.
Затова съветвам моите клиенти да избягват закупуването на диаманти IF, които не са запечатани в блистер и нямат гемоложки сертификати от утвърдени лаборатории като IGI, GIA, HRD, SSEF, CISGEM и др. За тях и детайлите при разчитане на гемоложките сертификат може да прочетете в друга моя статия.
*мойсанит – рядък минерал с метеоритен произход. Мойсанитите в търговската мрежа са синтетични.
снимки: личен архив и Интернет
