fbpx

ТАНЗАНИТЪТ – ОТКРИТИЕТО НА АФРИКАНСКИ СЕЛЯНИН, ЗАВЛАДЯЛО СВЕТА

Всеки път, когато държа в ръцете късче блестящ син зоисит, изпитвам силна, разтъсваща емоция, а мислите ми винаги прелитат в Източна Африка, в едно малко танзанийско село. Бих нарекла танзанита камък на победата, на смелостта и упорството на един беден танзаниец, решил на всяка цена да докаже своето откритие пред света.

Историята му е много интересна и започва в средата на миналия век, когато господин Jumanne Mhero Ngoma е бил 20 годишен младеж. Танзаниецът се е прехранвал като е водел на паша добитък в подножието на планината Мерелани, близо до родното му село. Масаите, живеещи в областта са нарекли местността Naysunyai, а гората Lalouo. Нгома всеки ден е изкарвал в околностите на Lalouo добитъка на паша, но един ден забелязва на земята нещо блестящо в синкаволилави оттенъци. По тия земи има всякакви опасни животинки и селянинът, уплашен за добитъка си, се запътва към мястото с лъка и стрелите си, мислейки че проблясъци идват от лъскавата кожа на змия.

Нгома, откривателят на танзанита

Нгома описва силния блясък като „горящ“, а когато достига до мястото, разбира че идва от малки прозрачни, сини камъни. И тъй като се е бил отдалечил доста от стадото, се връща обратно и установява, че кравите му са се разпръснали. Улисан в търсенето на животните, танзаниецът забравя за лъскавите сини камъчета, докато няколко дни по-късно отново се връща в месността. Тогава събира камъните и привлечен от красотата им отива в далечния град Морогоро и записва курс за обучение по минно дело.

Кристали син зоисит

Нгома помни мястото и камъните и след няколко месеца се завръща заедно с братята си. Танзаниецът разказва пред пресата, че този ден той и братята му изкопават над шест килограма руда.

Никой в селото и близкия град не знае за какъв минерал става въпрос, някои предполагат че е син турмалин, но Нгома има съмнения и решава да занесе сините камъни в държавната  лаборатория. Така танзаниецът пропътува над 350 километра, за да стигне до столицата Додома, където се е намирала лабораторията за изследвания на минерали. Уверявам ви, в Африка не е нито леко, нито забавно начинание да се пропътува такова дълго разстояние, особено през 60-те години на миналия век. Но трябва да признаем, че Нгома наистина е имал невероятните нюх и интелект, да следва инстинкта си, че притежава нещо необикновено, както и амбицията да разбере какво е то.

Месеци по-късно, на 23 септември 1967 година Нгома получава кратко писмо с официалния отговор от лабораторията в Додома, в което пише, че минералът е зоисит.

Зоисит се добива в много страни, между които Индия, Пакистан, Норвегия, Австрия, Кения. Може да бъде в червен, кафеникав или зелен цвят и е често срещан в магазините за минерали в сферична форма, чиито топчета са нанизи за гривни и гердани. Цената му е не повече от няколко лева и няма претенциите на особен и търсен минерал.

Зоисит

Ако зоиситът обаче е в син цвят, това променя драстично ситуацията и когато в началото споменах, че държейки в ръцете си парче син зоисит изпитвам разтърсващи емоции имах предвид именно произхода на синия камък. Той се добива само в Танзания, в провинция Китето и никъде другаде в света. Това го прави особен, привлекателен, скъп и много търсен, защото колкото по-рядък е един минерал, толкова е по-ценен.

Историята на господин Нгома не приключва дотук. Той запазва един голям син зоисит за себе си и се отдава на работата в малката мина, която управлява.

Отново през 1967 година, Мануел Де Соуза, индийски изследовател и търговец се натъква на син зоисит в подножието на планината Мерелани, в Танзания, където е търсел злато и сапфири. Един от придружаващите го масаи се спъва в синкав камък, който обаче привлича вниманието на Де Соуза. Веднага разбира, че минералът не е сапфир, заради недостатъчната му твърдост (сапфирът има твърдост 8,5 по скалата на Моос, а танзанитът – 7) Де Соуза събира намерените камъни, които по-късно определя като сини зоисити.

Учени от цял свят поздравяват индиеца за неговото откритие. Разбира се, в онези години никой дори и не подозира за съществуването на танзаниецът Нгома, който всъщност е истинският откривател на танзанита.

Чак след десетилетия световната минероложка общност заговаря за господин Нгома и през 1984 година той официално получава признанието за откривател на танзанита.

За съжаление чак през 2018 година, само една година преди смъртта му, танзанийското правителство признава откритието му и го награждава със 100 млн. танзанийски шилинги. Ндуго вече е възрастен и болен и на 30 януари 2019 година умира.

Историята на живота на този беден, но необикновен танзаниец винаги ме е вдъхновявала и затова реших да я споделя с вас. Освен това все още Мануел де Соуза неправилно е сочен за откривател на танзанита, за което свидетелстват и десетки статии в Интернет.

Танзанитът е много търсен скъпоценен камък, не само заради неговата рядкост. Той притежава много силна промяна на цвета си (плеохроизъм) в зависимост от ъгъла на гледане и в този красив прозрачен камък може да се преливат три цвята – наситено синьо, лилаво и зеленикаво.

Видове танзанит, шлифовани в различни форми

Колкото по-осезаема промяна на цветовете му се забелязват и колкото по наситен синьо-лилав цвят има, толкова е по-висока неговата цена. Може би тук е мястото да спомена, че истинският цвят на танзанита е кафеникаво-сивкав. Невероятния си синьо-лилав цвят добива чрез нагряване. Два са методите на нагряване – естествен или когато камъкът се нагрява от високата температура в земните недра или чрез нагряване от човека в специални фурни, където бива термично обработван при 380 градуса по Целзий.  При по-висока температура камъкът се пропуква и разрушава, затова нагряването на танзанита е много деликатна и фина манипулация.

Само година след официалното оповестяване за откриването на синия зоисит, световноизвестната бижутерийна компания Тифани лансира този фантастичен камък като вгражда танзанити за първи път в своите колекции. През 1968 година директорът на Тифани, Хенри Плаф определя камъкът като “най-красивият син скъпоценен камък, открит в последните две хиляди години.”. Именно той кръщава камъка “танзанит”, в чест на единствената страна в света, където се добива.

От  откриването на танзанита досега цената му е почти в постоянен прогрес и това ме накара да търся за купуване  обработени камъни направо в Танзания.

Разбира се, рискът от закупуването на имитации е голям, а из танзанийските села какви ли не типове се опитват да продават сини камъчета на белите туристи, факт е обаче че често става въпрос за стъкло, оцветено в синьо.

Търговците по магазините пък напипали „златната нишка“ със стичащите се туристи от цял свят, в опит да си купят бижу с танзанит, вдигат неимоверно много цените, заради което и моите щения за танзанити не се увенчаха с особен успех. Цените на танзанита в Европа са доста по-добри, поради факта, че не се спекулира прекалено много и се купува от източници, които търгуват директно с мините в Танзания.

Добивът му е съсредоточен в няколко мини, разделени на блокове и отдадени на концесия от правителството на Танзания. Над 70 хиляди танзанийци са заетите в минното дело, шлифоването и търговията, което го обуславя като един много важен източник на доходи за местните.

Заради честите нелегални набези из танзанитните мини, преди няколко години правителството построи близо 25 километрова стена с височина от три метра, която обхваща мините в опит кражбите да бъдат прекратени.

Триметровата стената, която бе построена през 2018 година, за да бъде ограничена контрабандата на танзанит

Когато се заговори за танзанит неминуемо възниква въпросът кой от двата доминиращи цвята е по-ценен – синьо-лилавият или лилаво-синият. Някои от бижутерите упорито настояват, че по-търсен и скъп е синьо-лилавият танзанит. Това обаче не е вярно и според мен става въпрос за налагане на модни тенденции на вече закупените количества. Истината е, че в зависимост от това как се разреже (по коя ос) и шлифова минералът определя дали ще преобладава синият или лилавият цвят.

Определяне на качеството на скъпоценния камък

Шлифовчиците препрочитат да режат така, че да доминира синият цвят, защото по този начин губят по-малко материал и се постига по-голям шлифован камък, отколкото ако го режат по другата ос на минерала, където преобладава лилавият цвят, но се получава по-малък скъпоценен камък с по-голямо количество фира. Факт е, че и двата цвята са невероятно красиви и наситени, и кой ще бъде доминиращ е въпрос на собствено усещане и вкус.

Най-известният танзанит е наречен „Кралица на Килиманджаро“ – 242 карата, вграден в диадема от цяло злато с гарнитура от 913 диаманта и 803 цаворити. Диадема се съхранява в музей в Торонто.

В колекцията от танзанити на Смитсоновия институт в САЩ има два много ценни екземпляра – единият е 122,7 каратов фасетиран камък, а другият – изключително рядък кабошон от 18,2 карата с ефект на оптично отражение, подобно на тигровото или котешкото око.

Танзанитът се помества в списъка на 20-те най-редки скъпоценни камъни на планетата и като такъв е невъзможно да бъде описан в кратка статия. Той, заедно с александрита, биксбита, пайнита, грандидиерита, червения диамант и още някои заема челни позиции в този списък. Разбира се, за изброените скъпоценни камъни ще ви разкажа в някоя от следващите ми статии.

Снимки: личен архив и Интернет

2 Comments

Напишете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.