„Личната карта“ на диаманта

Вероятно сте виждали бижута, чиито диаманти имат етикет със странни обозначения – VVS, E…Точно за тези букви ще стане въпрос в статията и ще се опитам да обясня как се окачествява един диамант.
Ясно е – диамантът е вид минерал, съставен само от един химичен елемент – въглерод. И като такъв носи своите специфични характеристики и физико-химични свойства. За тях обаче ще стане дума в друга статия, а сега бих искала да разкажа за онези четири основни показатели, които определят качеството на най-желания скъпоценен камък. Нека да започна с това, че всеки диамант е различен от другите и това е заради включенията, които за всеки камък са единствени и неповторими. Бих могла да ги сравня с пръстовите отпечатъци при хората, чрез които лесно идентифицират самоличността ни. При диаманта “пръстовите отпечатъци” са неговите включения и само чрез тях може да бъде устонавен и разпознат един камък от друг.

• Ако разгледаме много внимателно с лупа, с десеткратно увеличение или с микроскоп, ще видим, че почти всички диаманти имат малки или по-големи вътрешни пукнатини, приличащи на много фини влакънца, а също различни включения на други минерали. Различават се няколко вида пукнатини, чиято форма много често ни показва причината за формирането им.

• Твърдите включения (на други минерали) са също няколко вида и могат да бъдат безцветни (например перидот или енстатит), пурпурни или оранжевиви – гранат, зелено – хромдиопсид, тъмночервеното говори за наличие на хромит, а тъмносиви или черни включения – за съдържание на графит, хематит, пиротин и др.

Завинаги приклещени, тези минерали, са се формирали при кристализацията на диаманта, чиито процес отнема стотици милиони години в земната мантия, на дълбочина между 150 и 300 километра. Диамантите кристализират при много висока температура от около 1800 °С и изключително високо налягане от 45 до 65 хил. килограма на квадратен сантиметър. За да обрисувам това чудовищно налягане, ще ви помоля да си представите Айфеловата кула, обърната върху палеца ви. Грандиозно, нали! Това са феноменалните природни възможности, които движат научните открития и именно те са в основата на някои методи за създаване на диаманти в лабораторни условия, а именно чрез високи температура и налягане. Няма да се впускам в повече подробности за естественото формиране на диаманта, но това отклонение бе крайно необходимо, за да стигнем до критериите при определяне на качеството – известните четири C.

Английските Clarity (чистота), Color (цвят), Cut (форма) и Carat (каратно тегло) са четирите основни показателя, по които гемолозите определят качеството, а след това и цената на един диамант.

• Първото C – чистотата на скъпоценните камъни се класифицира в зависимост от наличието на включения, като за диаманта, както писах по-горе, могат да бъдат пукнатини или твърди включения на кристали. Според стандартите в гемологията, за определянето на качеството се използва лупа, с десеткратно увеличение и това, което се вижда с нея, е критерий за качеството. А то се означава с абревиатура от английски език и при абсолютна липса на каквито и да е включения, диамантът бива определян с чистота IF (Internally Flawless – абсолютно чист), VVS (Very Very Small inclusions – много много малки включения), VS (Very Small inclusions – много малки вслючения), SI (Small Inclusions – малки включения, видими само с лупа) и I или P (Inclusions – включения, видими с невъоръжено око).

Ясно е, че качеството е в низходящ ред и диамантити, с описание IF са най-чистите, съответно и скъпи, за разлика от онези, чието качество I/P – най-ниско, заради което тези диаманти са нежелани при изработката на бижута. Определянето на чистотата е фундаментално, защото именно включенията компроментират перфектния блясък на диаманта. От своя страна всички сигли за чистотата са разграничени с цифри от 1 до 3, показващи количеството включения или пукнатини. Например VVS 1, VS 1 или SI 1 са с по-високо качество респективно от VVS 2, VS 2 или SI 2. В един гемоложки сертификат ще намерите чистотата на диаманта като първи показател за качеството му, а след това е описан неговият цвят, като определянето му се извършва с невъоръжено око, чрез специална лампа за диаманти.

• Цветът на диаманта, второто C (color), се означава с буква от английската азбука, като от D до F са абсолютно безцветни камъните, от G до J са почти безцветни, но разбира се, разликата може да бъде уловена само от експерт. Безцветни с много леки нюанси в жълтеникаво или сивкаво са камъните, означени с буквите от K до M, а от N до Z се окачествяват градуално жълтите диаманти. Това означава, че ако имате диамант с цвят D, E или F, цената му е доста по-висока от тези с цвят L, M, P… до Z.

За определянето на цвета, често се използват сравнителни камъни. Това са набор шлифовани в брилянтна форма кубични циркони, изработени със съответните цветове от D до Z. Съществува и уред, който определя цвета на диаманта за минута, но се използва предимно от борсовите търговци на диаманти или гемоложките лаборатории. Много търсени напоследък са т.нар. fancy diamonds – цветни диаманти. Те се окачествяват по различни критерии и тъй като са много обширна тема, ще бъдат обект на някоя от следващите ми статии.

И така, дотук стана ясно, че ако притежаваме диамант с чистота IF и цвят D или F, имаме камък с отлично качество и съответно с много висока цена.

• За да се определи третото C (cut – форма) на диаманта са необходими набор от точно зададени параметри, които окачествяват правилните и хармонични пропорции на типа форма, в която е шлифован камъкът.

Основните форми са брилянтна и овална, а също овална, с два заострени края – Marquise, Princess и Cushion – квадратни, два вида правоъгълни – Emerald и Radiant, също сърцевидна и капковидна форма. Фантазията на шлифовчиците е неограничена и създаваните нови форми и видове шлифовки все по-настойчиво стъпват на пазара на скъпоценните камъни. И все пак, най-желаната форма е брилянтната, защото блясъкът при нея е най-силен.

През 1919 г. белгиецът от полски произход, Марсел Толковски, инженер и математик, чиито родители са шлифовчици на скъпоценни камъни, създава идеалните пропорции на кръглата форма Брилянт. Той изчислява ъглите на фасетите от горната и от долната страна на камъка с математическа прецизност, за да може диамантът да отразява максимално лъча светлина, който се врязва в повърхността му, пресича го и се връща обратно на неговата повърхност. Толковски е пресметнал, че най-голям блясък се постига ако на „Павилиона“ (долната част на брилянта) са разположени лъчеобразно 24 или 25 фасети, а в горната част, наречена „Корона“, се разполагат 33 фасети.

В наши дни са създадени разнообразни форми, с много по-голям брой фасети, които предопределят невероятния блясък на камъка. Две такива шлифовки са така наречената “100”, както подсказва името съдържаща 100 фасети и Solaris, със 145 фасети.
Ако скъпоценният камък е с по-дълбока долна част (павильон) или по-плоска, ако е с несъразмерни пропорции на короната, блясъкът няма да е максимален, а това неминуемо води до спад на качеството и на цената му.

Ръчното определяне на пропорциите е доста мудно и сложно, защото често се взимат мерките на
фасети и ъгли под микроскоп със специални, почти невидими линийки.
При всички видове форми правилото за спазване на пропорциите между фасетите е фундаментално, а работата на гемолозите е да определят с помощта на измервания на ъгли и фасети, и прилагане на математически формули, дали тези пропорции са правилните. В гемоложките сертификати със сигурност ще намерите оценка за формата на диаманта и тя е записана обикновено на английски език – от най-лошата Poor през Fair, Medium, Good, Very Good, до тази с перфектни пропорции, чието определение е Excellent.

• Стигаме до четвъртото C – carat – каратно тегло. Много важен показател, защото ни дава яснота за големината на диаманта. Думата идва от семето „кератион“, на дървото Рожков. Почти всичките му узрели семена имат едно и също тегло – 0.197 грама. В миналото, търговците на скъпоценни камъни ги използвали като константна мярка.

През 1907 г. в Европа се приема за стандарт в измерването на скъпоценни камъни, че 1 карат е равен на 0.20 грама, което значи че 5 карата е 1 грам. Измерването на каратурата на диаманта е най-лесната част от определянето на четирите C, защото това става чрез електронни везни, които имат мярка и за карат.

След установяване на четирите критерия за окачествяване на диаманта е лесно да се определи неговата цена, което става посредством списък, наречен Rapaport, където е посочена цената за всяка големина на камъните (карати) в зависимост от тяхната чистота и цвят.

Тук е мястото да направя един паралел между два еднакви по големина диаманта, но различни по чистота, цвят и качество на изработената форма. И ако първият има най-високото качество, а вторият – най-ниското, то цената на първия ще е в пъти по-висока от цената на втория, въпреки еднаквата им каратура.

На края бих искала да обобщя, че окачествяването на диамантите е не толкова сложна процедура и
ако има типичните включения, това е лесна и приятна работа. Понякога обаче е много рисковано да бъде определен за естествен диамант с абсолютна чистота – IF и има вероятност да е синтетичен, заради новите технологии за създаването на лабораторни диаманти, чиито творения все повече приличат на естествените. Но това ще бъде тема на някоя от следващите ми статии.

снимки: Интернет

Asya Gardelli

Всички публикации на автора