Рубин и сапфир – близнаците в различни цветове

Близнаци, но в различни цветове и съперници по красота, от векове. Това е асоциацията, която винаги предизвикват у мен два от най-желаните скъпоценни камъка – рубин и сапфир. Тези толкова различни по цвят камъка, си приличат неимоверно заради факта, че произлизат от една и съща група минерали – тази, на кориндоните.

Двата скъпоценни камъка са еднакъв минерал, който се състои от алуминий и кислород. Различното им оцветяване е вследствие на минимални включения на различни химични елемента. При рубините това зависи от наличието на хром, а при сапфира – на желязо или титаний. Освен червени и сини кориндони, съществуват и други цветове на кориндона, обикновено наричани от търговците „цветни сапфири“, но това не е правилно, защото според стандартите в гемологията, единствено синият кориндон може да носи наименованието „сапфир“.

Бих искала да обърна повече внимание на безцветния кариндон – лейкосапфир, често предлаган като бюджетно решение за „заместител“ на диаманта. Когато е с отлично качество, той наистина е една добра имитация на много по-скъпия диамант, въпреси че блясъкът му в никакъв случай не може да бъде сравняван с онова великолепие и заслепяващо сияние, присъщи само на диаманта.

От няколко години, покрай известния пръстен на Кейт Мидълтън, сапфирът стана прекалено моден и бленуван. Годеженият пръстен на английската принцеса с 12-каратов, впечатляващ сапфир от Шри Ланка, е оценен на над 400 хиляди евро. С избора си, принцесата предопредели модата и бижутерите масово започнаха да продават подобни пръстени във формата на маргарита, със сапфир в центъра.

Тенденциите в модата при скъпоценните камъни са доста непредвидими. Великолепни камъни са почти игнорирани в продължение на много години и се крият, почти недокоснати, в сянката на известните диамант, смарагд, рубин и сапфир. Такъв е случаят с фантастичните цаворити (зелени гранати), които ако не беше иконичната пантера на Cartier със смразяващите очи от цаворити, може би тези красиви камъни, все още нямаше да бъдат толкова харесвани и популярни. Подобна е историята и на модните напоследък танзанити, чието великолепие бе лансирано в колекциите на Tiffany.

Връщайки се на сапфирите, ще отбележа, че най-хубавите екземпляри са кашмирските, от Индия, цейлонските, от Шри Ланка и бирманските (Мианмар). Първите са известни с това, че цветът им наподобява този на цветето метличина, а бирмански са в дълбоко наситен, мастилено син цвят.

Цейлонските сапфири имат особен син цвят, заради нюансите си от синьо-сивкаво до синьо-лилаво, в по-светли тонове. Тези изключително ценени сапфири се отличават с доста силен блясък. Сапфири се добиват още в Тайланд, Камбоджа, Америка, страни от Африка, като всички се различават по цвета и включенията си, което улеснява определянето на произхода при евентуален анализ.

Подобна е картината и при рубините, които както писах в началото, също са кориндони, но оцветени в червено, заради наличието на хром. И ако името на сапфира произхожда от гръцкото „синьо“, то това на рубина произлиза от латинското „ruber“ – червено. Предполагам, няма да е изненада ако спомена, че в страните, където се добива сапфир, се намира и рубин.

Вероятно сте чували за прочутите бирмански рубини, с любимото на бижутерите име „гълъбова кръв“. Всъщност, търговците често пришиват това наименование на всички рубини, имащи по-ярък червен цвят. „Грешката“ е непростима, защото често, зад нея, се крие единствено комерсиалната цел на продавачите да продадат камъка. Т.нар. рубини „гълъбова кръв“, както стана ясно са бирманските, с много наситен червен цвят, който обаче има един едва забележим синкав нюанс. Най-известните бирмански рубини се добиват в мините, около Могок, Мианмар. В града има и два пазара, от където всеки може да си купи хубави сапфири и рубини.

Тайландски рубини се отличават с по-тъмен цвят, понякога с кафеникави оттенъци, а тези от Шри Ланка с пурпурночервен цвят, често в по-светли тонове, заради което са и с повече блясък. Разликите в цветовете са продиктувани от наличието на различни включения, които са точно определени за всеки вид. Например в бирманските, под микраскоп, могат за се наблюдават включения от калцит, които обаче няма да видите в нито един от останалите. В тези от Шри Ланка, може да има кристали на циркон.

Наблюдението им с микроскоп е много интересно, а техният вътрешен свят ни разкрива големите потайности в гемологията. Ставаме не само свидетели на произхода им, заради строго определените включения на кристали, характерни за определени зони, но по самите тях можем да съберем ценна информация дали и през какъв вид обработка са преминали скъпоценните камъни. Факт е, че за да добият прекрасни наситени цветове кориндоните биват нагрявани в специални фурни, на много висока температура. С термичната обработка обаче, микроскопичните им твърди включения от кристали променят вида си и при процеса на топене, заоблят формите и променят цвета си. Затова наличието на такива включения, води до разкритието, че камъкът е бил нагряван с цел подобряване на качеството на цвета. Техниката е разрешена, стига да бъде упомената, в придружаващия камъка, гемоложки сертификат. Това, от своя страна води до коригиране на цената за карат, защото всяка една намеса за повишаване на качеството на кориндона се смята за инвазивна и цената му пада.

Рутил в рубин

Един от сигурните признаци, че кориндонът не е нагряван е наличието на типичните и за сапфира и рубина (но не за всички), включения на минерала рутил. И понеже това, в повечето случаи, са тънки иглести включения, които са крайно неустойчиви на термична обработка, ако под микроскоп наблюдаваме такива, можем да бъдем сигурни, че сапфирът или рубинът не са подлагани на нагряване и техният цвят е резултат от естествена, природна даденост. Тези кориндони са изключително скъпи и ако за нагряван сапфир, например, цената е около 700-800 щатски долара за карат, то на нетретираните тя скача на 1500 до 3000 щ. долара за карат. За съжаление съществуват и други, доста по-агресивни методи за подобряване на качеството и цвета на кориндоните, които не са разрешени от световната асоциация на гемолозите. Затова е от огромно значение камъкът, който ще закупите да бъде придружен от гемоложки сертификат с точното описание на всички видове третиране. Това ще ви даде и ясна представа дали цената му е реална или печалбата на бижутера е космическа.

За позволените видове третиране, признати от гемоложките организации, както и за инвазивните, забранени практики, прилагани при третирането на рубини и сапфири, ще можете да прочетете в някоя от следващите статии.

снимки: личен архив и Интернет

2 Comments

  • Здравейте, имам един въпрос към гемолога. Съпругата ми има пръстен с сапфир, купен от чужбина. Проблемът е че се виждат във вътрешността му линии с по-светъл цвят. Четох, ме това може да означава че е естествен, но имам притеснения че не е. Как мога да разбера?

    • Здравейте, Симеон, за голямо съжаление и в чужбина, и в България се продават не само синтетични скъпоценни камъни, но и техните имитации като стъкла, различни смоли, дублети, триплети и каквото се сетите. Проблемът, в повечето случаи е, че по една или друга причина, не се казва истината на клиента. Така че, сапфирът на съпруата Ви може да бъде както естествен, така и синтетичен или имитация и докато не се види от гемолог, е невъзможно да се определи какъв е. Възможно е светлите линиите, които виждате да бъдат т.нар. „зоналност“ на камъка, но те трябва да са парарелни една на друга, като много често се наблюдава и ъгъл от 120 градуса (не винаги). Ако наблюдавате този ъгъл, вероятно сапфирът е естествен. Паралелните линии обаче могат да бъдат и вследствие на растежа на сапфир, създаден в лабораторни условия по метода чрез топене. При всички случаи, това са само предположения, за да сте сигурен, сапфирът трабва да бъде видян „на живо“, разбира се от експерт гемолог.
      Ася Гардели

Напишете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено !!