fbpx

ТАЙНАТА ГРАДИНА НА СМАРАГДИТЕ

Скъпоценният камък с великолепен, наситено зелен цвят е смарагдът. Често, гледайки тези творения, се питам как е възможно природата да е създаде такова съвършенство в тази изумрудена окраска. Камъкът в еднороден зелен цвят ще ни изненада и ако го освети и погледнем с лупа, ще забележим, понякога много ясно, друг път едва видима мрежа от различни по големина, форма и цвят включения.

Именно тези включения, жаргонът на гемолозите, нарича “градина”, а аз бих добавила “тайна”, заради закодираната й информация, за която ще стане дума по-късно.

Включенията могат да бъдат три вида – течни, газообразни и твърди и ако за установяването на вида на първите две е необходима сложна, специализирана апаратура, то често, за да се разбере какво е твърдото включение е достатъчна лупа с десеткратно увеличение. Твърдите включения са на други минерали, а наблюдението им е несравнимо удоволствие, заради възможността да се установи не само от коя държава е произходът на смарагда, но в някои случаи може да се разбере дори коя е добивната мина. Сам по себе си, това е гениален начин за разшифроване на информация, чиито първоизточник е не който и да е, а Нейно Величество – Природата.

Бих искала да дам няколко примера, за това как можем да разграничим произхода на смарагда. И тук искам да направя важно уточнение, а именно, за да можем да определим какъв е видът на минерала е абсолютно необходимо да имаме задълбочени познания по минералогия.

Най-известните и желани смарагди са колумбийскити. Отличават се от останалите с особен кристален цвят, без вмешателство на оттенъци.

Типични трифазни включения в колумбийски смарагд. Снимката е направена под микроскоп

Типични за смарагдите от Колумбия са с така наречените “трифазни включения” или такива, при които твърдото и течното включение са обединени в газообразното. В Колумбия има две находища – Музо и Чивор. Смарагдите от Музо имат включения на калцит, каквито обаче не се срещат в камъните, добивани в Чивор. Те са характерни с пиритните си включения, които пък от своя страна няма да намерим в добиваните смарагди от Музо. Разбира се, различията не се ограничават само дотук, но при всички положения, трябва да знаем, че ако в нашия смарагд има калцит в комбинация с трифазно включение, то той със сигурност пристига само от една точка на планетата – от мината “Музо” в Колумбия.

За замбийските смарагди е характерен един особен зелен цвят, примесен често с много лек жълтеникаво-кафяв оттенък.

Това е заради включенията от черен биотит и лимонит, минерали с характерни цветове, които малко или много допринасят за различното оцветяване на смарагдите от Замбия. Възхитителна е тази смесица от нюанси и оттенъци, като тези смарагди се отличават с много наситен и по-тъмен зелен цвят от колумбийските.

Смарагдите от Бразилия пък са характерни с по-светлите си нюанси на зелено и обикновено са с по-малко включения.

В тях, например, можем да видим калцит, хромит или пирит. Това са смарагди и с доста вътрешни пукнатини и при добра светлина можем да наблюдаваме „градината“ от тези пукнатини, пресичащи камъка често от единия до другия му край.

Включения на актинолит в смералд от Сибир. За руските смарагди са характерти продълговатите иглести включения на минерала актинолит. Скъпоценните камъни, добивани в Урал, обикновено са малко по-светли на цвят и с повече включения от колумбийските.

Именно заради включенията си, тези скъпоценни камъни са изключително крехки. Често дори се случва смарагд да бъде счупен, при монтажа му в бижу. Затова за вграждането им трябва да изберем много опитен майстор.

Както останалите скъпоценни камъни и смарагдите биват третирани за подобряване на тяхното качество. За разлика от всички останали камъни обаче, те не се подлагат на нагряване, именно заради крехкостта им от наличието на пукнатини.

Смарагдите се третират като процепите, формирали се при растежа на кристала, биват запълват с различни видове смоли или масла, като най-често това става с кедрово олио.

Това са разрешени техники от международната гемоложка организация, при едно условие, а именно това да бъде упоменато в гемоложкия сертификат, придружаващ камъка.

Третиране на смералд чрез запълване на пукнатитиге с кедрово олио. Преди (в ляво) и след третиране (в дясно)

Често запълването на пукнатините може да се види дори с невъоръжено око, тъй като при втвърдяване на смолите, с течение на времето, те добиват едно особено синкаво или жълтеникаво оцветяване, т. нар. „flash effect“.

Заради това бижутата със смарагди не трябва да бъдат почиствани в класическите ултразвукови ванички, които ползват всички златари. Рискът е материалът, с който са запълнени пукнатините, да се разгради и процепите в камъка да станат видими дори с просто око. Разбира се, това автоматично понижава качеството на смарагда, според критериите в гемологията.

Интересно би било да спомена, че в България също са открити смарагди

Преди години правих интервю с проф. Камен Богданов, геолог и гемолог, преподавател в СУ „Климент Охридски“, който ми разказа за намерени смарагди в областта на Урдини езера, в Рила. Тези кристали, с отлично качество, са много малки и не надвишават 1 см.

Все още, за съжаление, не са открити находища на смарагди у нас.

Смарагдите са необятна и много интересна част от гемологията. За правилният им анализ, за окачествяването им, както и за паралелния свят на синтетичните им двойници, които заемат все по-голяма част от пазара, ще можете да прочетете в някои от следващите ми материали.

снимки: Интернет

Напишете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.