Султанитът между истинската магия от цветове или синтетичните му двойници

Статията ми за този специален скъпоценен камък е силно провокирана от скорошното ми посещение в Истанбул.

Произходът на султанита е интересен, камъкът е изключително рядък, защото се добива единствено в мина, в Турция. Тук искам да направя едно уточнение, което касае всички скъпоценни камъни, а именно,

високата цена на един скъпоценен камък е правопропорционална на неговата рядкост. Тоест, колкото по-трудно се добива и намира камъкът, толкова е по-скъп.

Усетили добрите предпоставки за търговия, усетили желанието на всички туристи да се сдобият с редкия султанит, находчиви и недотам добросъвестни търговци, предлагат бижута със султанит, буквално на всяка крачка в Истанбул. Всъщност огромна част от тези бижута са със синтетични камъни, дори със стъкла имитиращи султанит. Тук е мястото да се замислим дали е възможно толкова рядък камък, произхождащ само от едно находище в световен мащаб, да бъде добиван в такива огромни количества, че да бъде залят пазара не само в Истанбул, но и в останалите турски градове.

Важна предпоставка, която играе значима роля в ценообразуватето на султанита е неговото свойство на промяна на цвета.

В гемологията тази характеристика се нарича „плеохроизъм“ и е в следствие на физико-химичните процеси, които протичат при образуването и растежа на минералите.

Промяната на цвета при султанита е от изключително значение и това обуславя качеството на скъпоценния камък. Султанитът е бледо зелен с жълтеникави рефлекси. Такъв е неговият цвят на дневна светлина, при безоблачност. При изкуствено осветление (лампа) камъкът се променя в цвят „шампанско“, а на светлина от свещи, той добива червено-виолетов цвят. Заради трите цветови промени, това е един от редките случаи на трихроизъм (смяна на три цвята) при скъпоценните камъни в бижутерията.

Освен заради тази необикновена характеристика, султанитът е желан и поради неговия отличен блясък, както и липсата на включения, видими с просто око.

Терминът “включения”, в гемологията, се използва за да се обозначи наличието на минерали, пукнатини, газове или течности, които могат да присъстват във вътрешността на един скъпоценен камък

Разбира се, с лупа с десетократно увеличение или под микроскоп могат да се наблюдават характерните за този камък иглести и/или туболарни включения  от други минерали.

РИСКОВЕ ПРИ ЗАКУПУВАНЕ НА СУЛТАНИТ

Както споменах по-горе султанитът е изключително рядък, добива се в планините на Анадол, в областта на град Мугла, недалеч от любимите дестинации за морски туризъм Бодрум и Мармарис. Единствената компания с лиценз за добив е Milenyum Minino Co., а добивът на хубави кристали с приложение в бижутерийната промишленост е доста по-слаб в сравнение с добива на други скъпоценни камъни. Не е рядкост нощният незаконен добив в района, затова има предлагане на султанит от разни съмнителни субекти в околността, на които разбира се, е по-добре да не се доверяваме.

Естествен султанит с бижутерийно качество е почти неоткриваем по магазините в Меката на търговията – Истанбул

Много голяма част от добива на минерала се изнася за САЩ, заради голямото търсене и високи му цени на американския пазар. Всъщност Истанбул е залят със синтетичен султанит или с негови имитации. Затова и рискът при закупуване на този скъпоценен камък е почти 100-процентен. При престоя ми в Истанбул многократно станах свидетел на увещанията и обясненията на търговци по златарските магазини, за идентичността на продаваните бижута или камъни, а те не бяха нищо друго освен лабораторно създадени двойници на султанита, а в някои случаи, красиви късове шлифовано стъкло. И за да изглеждат достоверно, тези имитации и синтетики биват монтирани дори в златни бижута. Затова максимата, че щом е злато, то камъкът е естествен, често пъти заблуждава. Дори в издаваните сертификати, придружаващи бижутата, е записано, че скъпоценният камък е султанит. И това не е грешно. Именно там е голямата уловка. Всъщност камъкът наистина е султанит, но не естествен, а лабораторно създаден. Разбира се, стойността му е почти нулева. Затова, при закупуване на бижу със султанит е задължително то да бъде придружено от гемоложки сертификат от оторизирана лаборатория, в който да е записано „Естествен диаспор, вариант Султанит“. В сертификата трябва да има и снимка на камъка или бижуто с камъка, което сте избрали. Ако сте решили да купувате немонтиран султанит, би било добре да бъде блистериран*, за да няма възможност да станете жертва на измама.

ОЦЕНКА И ЦЕНА НА СУЛТАНИТА

В търговската мрежа често можем да видим два скъпоценни камъка, които на пръв поглед са еднакви. Няма голяма разлика в цветовете, големината е приблизително еднаква, струват ни се бляскави, прозрачни, но единият е много по-скъп от другия.  Специалното осветление с насочени лампи към витрината примамва, но също и заблуждава, защото блясъкът им се подсилва максимално с изкуственото осветление. Работата на гемолога е да анализира и окачестви скъпоценния камък. За определяне на качеството на султанита важна роля имат три основни компонента.

Първият е насищането на цвета, тоест колкото по-ясно изразен е зеленият цвят, толкова по-високо е качествота на камъка. Следователно при смяната на цветовете останалите нюанси също ще бъдат силно изразени.

Вторият критерий е да има силно преливане на цветовете, а също и отлична разлика в оцветяването при излагане на различни видове светлина.

Третият критерии, който играе важна роля при анализ за качеството е чистотата на камъка и неговата прозрачност. Това означава, че не бива да има включения, видими за невъоръжено око.

Разбира се в оценката се взимат под внимание още два критерия,  а именно симетричната форма, добрата шлифовка, както и големината на камъка, измерена в единицата „карат“.

Гореизброените правила определят цената на султанита и в зависимост от неговото качество тя варира от 100 щ. долара до 1000 щ. долара на карат.

Изключително трудно е да се открие султанит с качество, подходящо за бижутерийната промишленост с тегло над 5 карата. Обикновено се продават до 2 карата, добро качество.

ГРИЖА ЗА БИЖУТАТА СЪС СУЛТАНИТ

Ако сте притежатели на бижу със султанит е добре да знаете, че този скъпоценен камък не се отличава с твърдост като тази на сапфирите или рубините. Неговата твърдост – 6,5 по скалата на Моос, е по-ниска и от тази на смарагдите. Заради това абсолютно непрепоръчетелно е почистването във вана с ултразвук, каквито използват златарите. Почистването му трябва да става с мека четчица, топла вода и неутрален сапун. Въпреки, че трудно би могъл да бъде повреден от киселини и препарати, добре е да се се държи далеч от такива.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Султанитът е диаспор (вид минерал), но с променливи цветове. Въпреки, че е открит още през 1801 година в Урал, първите шлифовани екземпляри се появяват на бял свят, чак през 1970 година. Причината е, че поради перфектната му цепителност, неговото шлифоване е изключително трудно. Начинът на шлифовката му е много комплексно и трудно решение, защото от една страна камъкът трябва да се реже, така, че да не се счупи, а от друга, трябва да се избере подходящата посока на шлифовка, за да се постигне оптимален ефект на смяна на цветове. Това го прави не само един от най-редките скъпоценни камъка, но и един от най-трудните за шлифоване.

Кръстен е в чест на 36-те султана, които създават Отоманската империя в Анадол през 8 век.


*Блистериран – в гемологията терминт означава “скъпоценен камък, запечатан в малък прозрачен блистер, върху който са изписани характеристиките на съответния камък, като тегло в карати, чистота, цвят, често и произход”.

снимки: личен архив и Интернет

3 Comments

  • Имам султанит от Турция на сребърен пръстен и искам да разбера дали е естествен.

    • Здравейте, Виктория, единственият начин да разберете дали султанитът е естетвен е да камъкът бъде анализиран от гемолог. Трябва да бъде измерен индексът му на рефракция, който във Вашия случай ще бъде абсолютно достатъчен, за да се определи естеството на камъка, тъй като засега не съществуват синтетични султанити, а само имитации от стъкло. Не бих искала да Ви разочаровам, но в Турция навсякъде продават сребърни бижута със стъкла, които дори променят цвета си и имитират добре промяната на цвета на султанита. Такива се прелагат дори в златарските магазини, вградени в златни бижута. При всички случаи първият признак за това какъв камък купуваме често е неговата цена. И тъй като естественият султанит има доста висока цена, то бихте могли да се ориентирате, в общи линии, по нея. Както винаги съветвам, при закупуване на каквото и да е бижу с камък, изисквайте гемоложки сертификат. Само така ще бъдете сигурна какво купувате.
      Ася Гардели

Напишете коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено !!