Танзанитът – откритието на един африканец завладяло света

Всеки път, когато държа в ръцете късче блестящ син зоисит, изпитвам силна, разтъсваща емоция, а мислите ми винаги прелитат в Източна Африка, в едно малко танзанийско село. Бих нарекла танзанита камък на победата, на смелостта и упорството на един беден танзаниец, решил на всяка цена да докаже своето откритие пред света.

Историята му е много интересна и започва в средата на миналия век, когато господин Jumanne Mhero Ngoma е бил 20 годишен младеж. Танзаниецът се е прехранвал като е водел на паша добитък в подножието на планината Мерелани, близо до родното му село. Масаите, живеещи в областта са нарекли местността Naysunyai, а гората Lalouo. Нгома всеки ден е изкарвал в околностите на Lalouo добитъка на паша, но един ден забелязва на земята нещо блестящо в синкаволилави оттенъци. По тия земи има всякакви опасни животинки и селянинът, уплашен за добитъка си, се запътва към мястото с лъка и стрелите си, мислейки че проблясъци идват от лъскавата кожа на змия.

Нгома описва силния блясък като „горящ“, а когато достига до мястото, разбира че идва от малки прозрачни, сини камъни. И тъй като се е бил отдалечил доста от стадото, се връща обратно и установява, че кравите му са се разпръснали. Улисан в търсенето на животните, танзаниецът забравя за лъскавите сини камъчета, докато няколко дни по-късно отново се връща в месността. Тогава събира камъните и привлечен от красотата им отива в далечния град Морогоро и записва курс за обучение по минно дело.

Нгома помни мястото и камъните и след няколко месеца се завръща заедно с братята си. Танзаниецът разказва пред пресата, че този ден той и братята му изкопават над шест килограма руда.

Никой в селото и близкия град не знае за какъв минерал става въпрос, някои предполагат че е син турмалин, но Нгома има съмнения и решава да занесе сините камъни в държавната  лаборатория. Така танзаниецът пропътува над 350 километра, за да стигне до столицата Додома, където се е намирала лабораторията за изследвания на минерали. Уверявам ви, в Африка не е нито леко, нито забавно начинание да се пропътува такова дълго разстояние, особено през 60-те години на миналия век. Но трябва да признаем, че Нгома наистина е имал невероятните нюх и интелект, да следва инстинкта си, че притежава нещо необикновено, както и амбицията да разбере какво е то.

Месеци по-късно, на 23 септември 1967 година Нгома получава кратко писмо с официалния отговор от лабораторията в Додома, в което пише, че минералът е зоисит.

Зоисит се добива в много страни, между които Индия, Пакистан, Норвегия, Австрия, Кения. Може да бъде в червен, кафеникав или зелен цвят и е често срещан в магазините за минерали в сферична форма, чиито топчета са нанизи за гривни и гердани. Цената му е не повече от няколко лева и няма претенциите на особен и търсен минерал.

Ако зоиситът обаче е в син цвят, това променя драстично ситуацията и когато в началото споменах, че държейки в ръцете си парче син зоисит изпитвам разтърсващи емоции имах предвид именно произхода на синия камък. Той се добива само в Танзания, в провинция Китето и никъде другаде в света. Това го прави особен, привлекателен, скъп и много търсен, защото колкото по-рядък е един минерал, толкова е по-ценен.

Историята на господин Нгома не приключва дотук. Той запазва един голям син зоисит за себе си и се отдава на работата в малката мина, която управлява.

Отново през 1967 година, Мануел Де Соуза, индийски изследовател и търговец се натъква на син зоисит в подножието на планината Мерелани, в Танзания, където е търсел злато и сапфири. Един от придружаващите го масаи се спъва в синкав камък, който обаче привлича вниманието на Де Соуза. Веднага разбира, че минералът не е сапфир, заради недостатъчната му твърдост (сапфирът има твърдост 8,5 по скалата на Моос, а танзанитът – 7) Де Соуза събира намерените камъни, които по-късно определя като сини зоисити.

Учени от цял свят поздравяват индиеца за неговото откритие. Разбира се, в онези години никой дори и не подозира за съществуването на танзаниецът Нгома, който всъщност е истинският откривател на танзанита.

Чак след десетилетия световната минероложка общност заговаря за господин Нгома и през 1984 година той официално получава признанието за откривател на танзанита.

За съжаление чак през 2018 година, само една година преди смъртта му, танзанийското правителство признава откритието му и го награждава със 100 млн. танзанийски шилинги. Ндуго вече е възрастен и болен и на 30 януари 2019 година умира.

Историята на живота на този беден, но необикновен танзаниец винаги ме е вдъхновявала и затова реших да я споделя с вас. Освен това все още Мануел де Соуза неправилно е сочен за откривател на танзанита, за което свидетелстват и десетки статии в Интернет.

Танзанитът е много търсен скъпоценен камък, не само заради неговата рядкост. Той притежава много силна промяна на цвета си (плеохроизъм) в зависимост от ъгъла на гледане и в този красив прозрачен камък може да се преливат три цвята – наситено синьо, лилаво и зеленикаво.

Колкото по-осезаема промяна на цветовете му се забелязват и колкото по наситен синьо-лилав цвят има, толкова е по-висока неговата цена. Може би тук е мястото да спомена, че истинският цвят на танзанита е кафеникаво-сивкав. Невероятния си синьо-лилав цвят добива чрез нагряване. Два са методите на нагряване – естествен или когато камъкът се нагрява от високата температура в земните недра или чрез нагряване от човека в специални фурни, където бива термично обработван при 380 градуса по Целзий.  При по-висока температура камъкът се пропуква и разрушава, затова нагряването на танзанита е много деликатна и фина манипулация.

Само година след официалното оповестяване за откриването на синия зоисит, световноизвестната бижутерийна компания Тифани лансира този фантастичен камък като вгражда танзанити за първи път в своите колекции. През 1968 година директорът на Тифани, Хенри Плаф определя камъкът като “най-красивият син скъпоценен камък, открит в последните две хиляди години.”. Именно той кръщава камъка “танзанит”, в чест на единствената страна в света, където се добива.

От  откриването на танзанита досега цената му е почти в постоянен прогрес и това ме накара да търся за купуване  обработени камъни направо в Танзания.

Разбира се, рискът от закупуването на имитации е голям, а из танзанийските села какви ли не типове се опитват да продават сини камъчета на белите туристи, факт е обаче че често става въпрос за стъкло, оцветено в синьо.

Търговците по магазините пък напипали „златната нишка“ със стичащите се туристи от цял свят, в опит да си купят бижу с танзанит, вдигат неимоверно много цените, заради което и моите щения за танзанити не се увенчаха с особен успех. Цените на танзанита в Европа са доста по-добри, поради факта, че не се спекулира прекалено много и се купува от източници, които търгуват директно с мините в Танзания.

Добивът му е съсредоточен в няколко мини, разделени на блокове и отдадени на концесия от правителството на Танзания. Над 70 хиляди танзанийци са заетите в минното дело, шлифоването и търговията, което го обуславя като един много важен източник на доходи за местните.

Заради честите нелегални набези из танзанитните мини, преди няколко години правителството построи близо 25 километрова стена с височина от три метра, която обхваща мините в опит кражбите да бъдат прекратени.

Когато се заговори за танзанит неминуемо възниква въпросът кой от двата доминиращи цвята е по-ценен – синьо-лилавият или лилаво-синият. Някои от бижутерите упорито настояват, че по-търсен и скъп е синьо-лилавият танзанит. Това обаче не е вярно и според мен става въпрос за налагане на модни тенденции на вече закупените количества. Истината е, че в зависимост от това как се разреже (по коя ос) и шлифова минералът определя дали ще преобладава синият или лилавият цвят.

Шлифовчиците препрочитат да режат така, че да доминира синият цвят, защото по този начин губят по-малко материал и се постига по-голям шлифован камък, отколкото ако го режат по другата ос на минерала, където преобладава лилавият цвят, но се получава по-малък скъпоценен камък с по-голямо количество фира. Факт е, че и двата цвята са невероятно красиви и наситени, и кой ще бъде доминиращ е въпрос на собствено усещане и вкус.

Най-известният танзанит е наречен „Кралица на Килиманджаро“ – 242 карата, вграден в диадема от цяло злато с гарнитура от 913 диаманта и 803 цаворити. Диадема се съхранява в музей в Торонто.

В колекцията от танзанити на Смитсоновия институт в САЩ има два много ценни екземпляра – единият е 122,7 каратов фасетиран камък, а другият – изключително рядък кабошон от 18,2 карата с ефект на оптично отражение, подобно на тигровото или котешкото око.

Танзанитът се помества в списъка на 20-те най-редки скъпоценни камъни на планетата и като такъв е невъзможно да бъде описан в кратка статия. Той, заедно с александрита, биксбита, пайнита, грандидиерита, червения диамант и още някои заема челни позиции в този списък. Разбира се, за изброените скъпоценни камъни ще ви разкажа в някоя от следващите ми статии.

Снимки: личен архив и Интернет

Asya Gardelli

Всички публикации на автора