Революционните открития при скъпоценните камъни

ОТ НОВИТЕ РЕДКИ МИНЕРАЛИ ДО ПРОМЯНАТА НА ДНК НА МИДИТЕ 

В света са открити около 6000 минерала, като само стотина от тях намират приложение в бижутерията, а едва 50 са класифицирани като “скъпоценни камъни”. Разбира се, всички познаваме четирите най-известни и продавани – диамант, сапфир, рубин и смарагд. Има и други познати за повечето от нас, като аквамарин  топаз, циркон, гранат, тюркоаз и др. Съществуват обаче и абсолютно неизвестни и мистериозни скъпоценни камъни, за които няма лесно достъпна информация, освен строго профилирани, научни статии. Причините са две:

• тези камъни са много редки и скъпи, и не се използват масово в бижутерията

• ниската им степен на твърдост не позволява да бъдат вграждани в бижута

Такава е например сярата, която в кристална си форма често е прекрасна, с наситен жълт цвят, понякога – с много добра прозрачност. Нейните кристалчета обаче, са изключително податливи на температурни промени и с твърдост по скалата на Мос – едва 2, което значи, че дори най-лекият удар би ги повредил необратимо.

Преди месец имах възможността да разгледам отблизо, перфектно шлифовани кристали на сяра, дело на един от най-известните шлифовчици на скъпоценни камъни в Италия – Луиджи Мариани. Само виртуозен шлифовчик би могъл да придаде хубава форма и фасетира минерали с толкова ниска твърдост.

Светът на скъпоценните камъни е в постоянен процес на развитие и промени. И ако през средата на 19 век е създаден първият синтетичен скъпоценен камък, сега, с огромните постижения и нови технологии при изработката на синтетични камъни, той би изглеждал наистина гротескно.

За щастие откритията и новостите не са само при разработките на нови методи за синтетични камъни, но и при разкриването на естествени минерали. Преди около месец участвах в Петата Национална конференция на гемолозите в Италия, където стана въпрос за открития през 2019 година нов вид скъпоценен камък – Laurentthomasite. Изключително рядък, това автоматично го прави много търсен сред колекционери, които в опита си да се сдобият с такъв, повишават и без това неимоверно високата му цена.

Минералът е открит в Мадагаскар, а цветът му варира от синьо до жълто, с много силен дихроизъм (два различни цвята, които се наблюдават едновременно). Намерени са много малки късове кристали и шлифованите Laurentthomasite са в малки размери, с тегло не повече от 0.40 карата. В Интернет вече продават първите екземпляри, като цените са в няколко хиляди евро за съвсем малък лаурентомазит с отлична чистота, без видими включения. Нискокачествени камъни от около 0.15 карата могат да се намерят и на цени от 100 – 200 евро. Добре е да спомена, че все още няма синтетичен лаурентомазит и това прави донякъде сигурен пазара на този вид скъпоценен камък.

Само година по-късно след откритието на лаурентомазита , през 2020 г., е разкрит и нов вид турмалин. Всички познаваме зелената (Верделит), синята (Индиколит), малиново-розовата (Рубелит) разновидности на турмалина. Този камък се среща в почти всички цветове, като в България се намира предимно черен турмалин, наречен Шерл.

Среща се една много рядка и скъпа разновидност на турмалина, за чието съществуване се заговори за първи път през 1989 година. Това е  неоново-синята му версия, чиито най-красиви кристали се добиват единствено в областта Парайба, в Бразилия. Минералът е открит също в Нигерия, а от скоро и в Мозамбик, но в изключително малки количества, с незадоволително качество.  

Изумителна е цената на този вид бразилски турмалин, в запленяващ, магнетичен цвят и тя достига до 100 хил. щатски долара за карат. 

Както споменах по-горе, семейството на турмалина се увеличи с още един член, след като преди три години на италианския остров Елба бе открит нов вид, наречен Celleriite. Цветът му е особен и много интересен – от лимонено жълт, до жълто-зелен, наподобяващ изсушени листа тютюн.

Оцветяването му няма общо нито с наситеното зелено на верделита, нито с неговата по-тъмно зелена разновидност – елбаит, открита също на остров Елба. Засега челериит е намерен единствено на остров Елба и в много малки количества, в Афганистан. Естествено, фактът, че става въпрос отново за рядък камък, прави тази разновидност доста скъпа и апетитна за колекционерите на скъпоценни камъни. Интересно за челериита, за разлика от всички останали турмалини, е абсолютната липса на желязо (Fe) в неговия химичен състав, като лимоновото му оцветяване е благодарение на наличието на манган в структурата му.  

Любопитното при турмалина е неговата химична формула, която е най-дългата, сред скъпоценните камъни.

Това се дължи на факта, че има всякакви по цвят разновидности, което е в резултат от съдържанието на различни химични елемента в състава им. Както повечето скъпоценни камъни и турмалините имат техните синтетични “двойници”. Тъй като създаването на камъни в лабораторни условия е скъп и сложен процес, той се прилага най-вече за синтез на ценните. Вече няколко години, на пазара се предлага дори синтетичен кварц и разбира се, изборът да се произвежда лабораторен кварц не е продиктуван от цената му, а от нарасналото му търсене.  

Интересен е методът за производство в лаборатория на т.нар. “дендритен” кварц. Дендритите са приличащите на дръвчета или клонки сраствания в кварца, които правят този камък уникален. И ако до преди години бе немислимо тези дендрити да бъдат възпроизведени от човека, то днес вече е напълно възможно и приложимо.

За създаването на синтетичен дендритов кварц , камъкът се третира с електричество. До откритието се стига след изследване на фолгорити – пясъчни или скалисти образувания, които придобиват вкаменената форма на дърво или клони в следствие на паднала мълния. По последни данни, изнесени от геолога Марко Венути, на Националната конференция по гемология в Италия, стана ясно, че дендритите в кварца се формират, благодарение на вид бактерия. Разбира се, тези революционни научни открития са от изключително важно значение за минералите, но всъщност проправят пътя и на компаниите, които работят в разработката на нови методи за синтез на скъпоценните камъни.  

Ще завърша тази статия с една новост при производството на перли. Установено, е че глобалното затопляне влияе пагубно върху продължителността на живот на мидите в океаните. Удължаването на техния живот предполага по-голяма  раждаемост на перли.

За необятния свят на перлите ще ви разкажа подробно в някои от следващите ми статии. 

снимки: личен архив и Интернет

Asya Gardelli

Всички публикации на автора