Морски дарове в златен обков

Чували ли сте фразата “органичен скъпоценен камък”? Що за странност е това – жив скъпоценен камък! Да, скъпоценни камъни, формирали се от живи организми или перли, корали, кехлибар и други ценни органични продукти, които се използват в бижутерията.

В тази статия ще стане въпрос за перлите – една необятна и много интересна част от гемологията. Необятна, защото ако само допреди няколко десетилетия перлите се деляха на морски и речни, без да се обръща внимание на видовете, то сега изборът е профилиран, ценовият диапазон – обширен и се налага постоянното обновяване на информацията, за да сме наясно с новостите в перления свят.

Противно на вярването, че перлата се образува от попаднала в мидата пясъчника, всъщност не е напълно ясна причината за зараждането им. Има няколко теории, обединени в тезата, че  перлите се образуват в следствие на дразнене на мекотелото в мидата. Според едни се зараждат от втвърдяване на тъкан, а според други от нараняване или някакво туморно образувание на горния слой тъкан на мекотелото. И в двата случаи именно някакъв вид дразнител провокира клетките, които нарастват и заемат сферична форма оформяйки т.нар. перлена торбичка, в която се отделя калциев карбонат под формата на арагонит, една от основните съставки на мидата, което обуславя началото на формирането на перлата. Перлата е изградена от около 85 % арагонит, 12 – 14 %  органично вещество, което играе ролята на спойка между пластовете арагонит и около 4 % вода.

За естествения процес на създаване на речните перли са необходими от 2 до 6 години, а за морските – до 20 години.

Сладководните перли се формират в няколко вида речни миди, част от които, за съжаление са изчезнали, заради глобалното затопляне. Все още обаче се намират перли, в Шотландия, Франция, Норвегия, Дания, Ирландия и Швеция, а също в Китай, Русия и САЩ.

Речните перли се различават от морските не само по структурата си, но и по няколко външни белега. Блясъкът на соленоводните перли е силен, цветът им е плътен, а формата – кръгла. Сладководните също имат сферична форма, в повечето случаи неправилна, а цветът им изглежда полупрозрачен и нехомогенен. Много лесно може да се разграничат двата вида, ако перлата е пробита за наниз и наблюдаваме отвора по дължината му с лупа, с увеличение 10 x.

При морските перли се виждат ясно пластове арагонит, докато при речните липсват, а във вътрешността си са празни. Затова и речните перли са много по-крехки в сравнение с морските. Напредването на технологиите се отразява и в култивирането на перли и днес дори създават речни перли с ядро, което може да затрудни работата на гемолозите при разграничаването на двата вида.

Намирането на естествено формирана, перфектна морска перла вече е много рядко явление и според статистиката може да се случи веднъж на 10000 перли.

Затоплянето и замърсяването на океани и морета са част от причините за все по-малките шансове за откриване на естествено формирани перли. Това налага и новости в техниките и иновациите при култивирането им. Най-голям производител в света на култивирани речни перли е Китай, а при морските перли първото място в производството от години се държи от Япония.

Именно в страната на изгряващото слънце се култивира за първи път перла в края на 19 век от двама японци, но откритието се регистрира от Кокичи Микимото. Той създава перла като внедрява в стридите парченце от мида. Някои от неговите съвременници, в Япония, пробват да култивират перла, поставяйки в стридата дори сферични парчета сребро, злато, олово, покрити с коприна.

След много експерименти и усъвършенстване на техниките при култивирането на морски перли, днес се използва сферично седефено ядро от черупката на мидата. Сфера с максимален диаметър от 13 мм се поставя чрез хирургически разрез във вътрешността на стридата. Процедурата е изключително деликатна, тъй като има опасност мидата да отхвърли чуждото тяло и да умре. Добре е да се знае, че стридите произвеждат от една до три соленоводни перли, като съвършено кръгли са едва 30 %,  докато речните миди могат да създадат наведнъж 7-8 и повече перли.

На перлените борси се предлага много малко количество естествено формирали се перли, такива могат да се намерят рядко или монтирани в старинни бижута. Перлите, които се предлагат в търговската мрежа са култивирани, като това в никакъв случаи не ги прави по-нискокачествени.

Разликата между естествените морски и култивираните перли е, че при първите има налично ядро покрито с пластове арагонит, докато при култивираните ядрото липсва. Това може да се види много добре чрез рентгенова снимка.

Морските перли са няколко вида – Акоя  – японски, с диаметър от 3 до 10 мм. Идеалната големина на Акоя е 7,7 – 7,9 мм диаметър. Цветът им е бял, но може да има и различни леки цветни оттенъци – розов, златист, сив или кремав.

Перлите от Южните морета са доста по-големи от Акоя. Минималният им диаметър е 9 мм и достигат до 19 мм. Австралийските се отличават с бял цвят, който може да има жълтеникави, розови, сребристи и зеленикави оттенъци. Най-висококачествените австралийски перли са чисто бели, с големина над 12 мм.

Особено ценни и скъпи са така наречените “Gold Pearl”– златни перли, изглеждащи досущ като топчета самородно злато. Златните перли са най-скъпи и родината им е Филипините. Колкото по-големи и по-наситени на цвят са тези перли, толкова по-висока е цената им. Навсякъде из Филипините се предлагат златни перли и бижута с такива, а туристи от цял свят се стичат да купуват тези красиви и толкова ценни перли.

Ако човек няма особени претенции, спокойно може да намери златна перла с добро качество и диаметър около 10 мм за малко над стотина евро. Чифт перли обаче струва много повече, заради трудността да се намерят и съчетаят  напълно цвета и големината на двете перли. Нанизите за колиета с качествени златни перли стигат дори до няколко десетки хиляди евро. Разбира се и във Филипините обикалят разни мними търговци и предлагат златни перли на съмнително ниски цени, но в повечето случаи става въпрос за оцветени речни перли от Китай.

Освен Австралия и Филипините перлите от Южните морета обхващат също продукция  от Индонезия, Мианмар и Тайланд. Тези перли се различават от Акоя по вида стрида, в която се формират. Заради по-високата температура на водата перлите в тези региони се формират много по-бързо, отколкото в студените води на Японско море, където се отглеждат Акоя.

Другият вид морски перли са Таитянски перли, които се формират в стрида с черен цвят на тъканите, което обуславя и цвета на тези перли. Те са оцветени от светло сиво до много тъмно сиво с различни зелени, розови, сини, кафяви или виолетови нюанси. За съжаление понякога цветът им е третиран, за да се подсили и постигне перфектен оттенък.

Този тип перли, както подсказва името им, се раждат във водите на Таити, но и на островите Фиджи, Кук и в Мексиканския залив. Диаметърът им е доста по-голям от този на японските перли и варира между 9 и 18 мм. Цветът им може да бъде почти черен, тъмно сив, както и кафяв, като всеки от тях има различни оттенъци. И тук важи правилото колкото по-голяма, по-тъмна и лъскава е перлата, толкова по-висока е цената й.

Напълно сферичните перли са най-ценените, търсени и скъпи, но в моретата се раждат и всякакви причудливи форми, чиито наименования са плод на фантазията на търговците. Ако сте чували например за перли Барок, това са продълговати, често сплескани с неправилна форма перли. Могат да бъдат в плоска, кръгла форма, подобна на копчета, а също овална, триъгълна, крушовидна, както и с надлъжни вдлъбнатини.

Лъскавината, големината, цветът и формата определят цената на една перла. Тоест, колкото по-силен блясък има, по-голям диаметър, по-бял (за японските) или по-наситен цвят (за таитянските и тези от Южните морета) и колкото по-кръгла е перлата, толкова по-скъпа е тя.

Перлите се класифицират като обозначение с ААА са с най-високо качество, следват АА, с по-ниско и А – със задоволително. Това описание ще срещнете в гемоложки сертификат, където трябва да е записан също цвят, големина и произход. Много важна информация е и дали перлата е била подложена на някакъв вид третиране, което неминуемо води до спад на стойността й.

Перлените бижута често са обект на фалшификации, имитации и какви ли не измами. В търговската мрежа например, има куп бижута с марки с японски имена, но за съжаление, често става въпрос за сферични оцветени смоли или пластмаси, нямащи нищо общо с перлите. Нерядко се продават такива с по-голям диаметър, уверявайки ни, че купуваме японски морски перли, но понякога се оказва, че сме дали доста пари за висококачествени култивирани речни перли. Иновациите в технологиите за култивиране на перли вече позволяват да се произвеждат дори речни перли с ядро, което неминуемо затруднява идентифицирането им. Постигнато е дори вмешателство в ДНК-то на мидите и неговата промяна с цел да бъде постигнат по-дългия им живот и да раждат нови и нови перли.

При всички случаи, въпреки усилията в култивирането, има много голям спад в производството на перли и за последните 10 години продукцията в световен мащаб е намаляла със 60%. Причината е в глобалното затопляне и замърсяването на моретата. Следователно стойността им бележи ръст, като само от началото на годината производителите от Япония са вдигнали цените с около 50 на сто.

Дали ще имаме бижу с речни или морски перли зависи единствено от финансовите ни възможности, защото първите са в пъти по-евтини от вторите. Накити със сладководни перли се намират навсякъде, а в Китай се грижат за това и бълват годишно по 3500 тона речни перли.

Морските перли са деликатес, не по джоба на всеки, но предвид покачването на цените и спада в продукцията, инвестицията определено си заслужава.

Съществуват и друг, много рядък вид перли, тези от морски гастероподи (вид рапани). Изключително трудни за намиране, много скъпи – „ Conch“, „Melo Melo“, и „Clam“ достигат неимоверно високи цени и красят само отбрани колекции. За тези перли и особеностите им ще разкажа в следваща статия.

снимки: Интернет и личен архив

Asya Gardelli

Всички публикации на автора