Конфликти и диаманти
Чували ли сте термина „етични диаманти“ или „безконфликтни диаманти“, или „Кимберлитов
процес“? Ето, в тази статия ще намерите обясненията на тези понятия, вече навлезли както в бизнеса с диаманти, така и в бижутерията.
Ще започна с названието „кървави диаманти“, а именно онези диаманти, добити в нарушение на човешките права, чрез експлоатация на труда или чиито печалби подпомагат криминални и бунтовнически групировки.
Три са страните-лидери в добива на диаманти – Русия, Ботсвана и Канада, като за 2022 година данните за продукцията на необработени диамант сочат, че в Русия са добити 42 млн. карата, в Ботсвана – 24,8 млн. карата, а в Канада – 16,2 млн. карата.
Няма да ви занимавам повече с цифри и статистика, но ще спомена и останалите 19 страни, които добиват най-ценния скъпоценен камък и ще цитирам данните на Kimberley Process Certification Scheme (KPCS) по ред на добива за 2022 година. В листата влизат още Ангола, Южна Африка, Намибия, Зимбабве, Лесото, Сиера Леоне, Танзания, Демократична Република Конго, Бразилия, Либерия, Централна Африканска Република, Гвиана, Гвинея, Гана, Камерун, Конго, Кот д’Ивоар, Венецуела и Мали. Диаманти с най-добро качество се добиват в Ботсвана, Ангола и Южна Африка, докато по-голяма част от диамантите на най-големия производител в света – Русия, както и на Демократична Република Конго са предназначени за индустрията.
Счетох за необходимо да изброя всички страни, добиващи диаманти, за да стане ясно, че в най-бедния континент в света – Африка има най-много диамантени залежи. Някои от изброените африкански страни обаче от години са раздирани от вътрешнополитически конфликти, с които правителствата са безсилни да се справят. Естествено това поражда беззаконие, корупция, експлоатация на труда в мините за диаманти и за никого не е тайна, че там много често работят малки деца за няколко дребни монети на ден. И въпреки опитите на различни световни организации да бъде спрян детският труд в мините, днес, децата-миньори в света са над един милион, като само в Конго наброяват няколко десетки хиляди.
Малчуганите работят основно в диамантени, кобалтови и златни мини и са предпочитани заради факта, че могат да се провират в тесните тунели на минните галерии, както и заради невъзможността си да се противопоставят на ужасните условия на труд, без каквито и да е предпазни мерки. Често тези деца не достигат дори юношеска възраст и умират при срутвания в нелегалните мини за диаманти или от заболявания на белите дробове, вследствие на работата без защитни маски. Все още, всяка година, стотици деца-миньори умират или остават с тежки увреждания за цял живот.
Другият основен проблем в африканските страни е, че средствата от диамантения добив се използват от бунтовническите групи за закупуване на оръжия и финансиране на гражданските войни и именно това са така наречените “кървави диаманти”.
В последните три десетилетия в Сиера Леоне, Кот д’Ивоар, Ангола, Центрноафриканска Република, Либерия, както и в Демократична Република Конго жестоките граждански войни са подкрепяни със средствата от продажбата на диаманти. Именно диамантените войни са причината за смъртта на 3,7 милиона души в Африка, през 90-те години на миналия век. Гражданската война в Сиера Леоне е финасирана с пари от продажбите на диаманти, добивани от поробени хора, насилвани да работят в мините.
Диаманти бяха използвани като основно средстова за финансиране на войната и в Ангола и това наложи забраната от страна на Обединените нации през 1999 година за закупуването на анголски диаманти от други държави.
Заради тези нестихващи конфликти в Африка, трите гиганта, търгуващи с диаманти – De Beers, Alrose и Rio Tinto, се озоваха в центъра на глобални правни действия и така през 2003 г. влезе в сила Кимбърлийския процес, протокол, който сертифицира произхода на диамантите, но следи и за използването на материалните блага, получени от добива и продажбата им.
Целта на тази международна система за сертифициране на необработени диаманти е техният произход да бъде прозрачен и чист, като обхваща процесите от добива, до износа им и разбира се, изключва експлоатацията на детския труд, но осигурява вид гаранция, че ценните камъни не са продавани от бунтовнически групи, а също и че печалбите от продажбите няма да бъдат използвани за финансиране на войни.
Към момента страните, присъединили се към Кимбърлийския процес са около 60 и само те могат да търгуват законно с диаманти. Останалите се считат за котнрабандна, нелегална търговия.
От началото на тази година ЕС забрани вноса на руски диаманти, използвани в бижутерията. Поетапно се въвежда и забрана за търговия от трети страни на обработени диаманти, с произход от Русия. Санкцията, разбира се, е заради военните действия в Украйна. Фактите сочат, че дружеството Алроса, в чиито ръце е над 90% от добива на диаманти в Русия, спонсорира руските въоръжени сили и така подпомага войната с Украйна.
Предстои да разберем дали ще бъдат въведени и ограничения при търговията с диаманти от Израел, но протестите в полза на Палестина не подминаха и най-голямото международно изложение за бижутерия и скъпоценни камъни в Италия „Vicenza Oro“, провеждено във Виченца от 19 до 23 януари тази година, на което имаше представители на 1300 фирми от 37 страни.
И тъй като най-голямата част от търговията с диаманти в света осъществява Израел, на втория ден от изложението имаше сблъсъци на полицията с пропалестински демостранти, протестиращи срещу израелските търговци, присъстващи на панаира. Отново се заговори за финансиране на поредната война със средства от продажбата на диаманти, именно заради изявлението на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, който бе заявил, че 88% от бюджета за финансирането на израелската армия е със средства от търговията с диаманти.
Тазгодшното изложение Vicenza Oro несъмнено ще бъде запомнено с опита на нас 500 демонстранти да нахлуят в блиндираните павилиони, където достъпът е ограничен и строго охраняван. Ще остане също споменът от насилие, драматични действия, обвинения в антисемизъм, ранени полицаи и демонстранти.
За изложението Vicenza Oro, за тенденциите в дизайна на бижутата и търговията със скъпоценните камъни ще разкажа в някоя от следващите статии.
Снимки: личен архив и Интернет
