Еволюцията на формите
Търсенето на формата, обработката и стремежа за естетика при скъпоценните камъни е известен още от античността. И ако днес броим под увеличителната лупа на микроскоп фасетите на скъпоценните камъни, нашите далечни предшественици са се задоволявали само да заоблят или подчертаят естествените фасети (страни) на кристалите.
Както е ясно, повечето минерали се раждат в недрата на земята във формата на кристали и всеки един от тях има специфична и строго определена форма, с която го е дарила природата. Бидейки на стотици години далеч от модните тенденции, древните са имали доста по-различно отношение към бижутата от това в наши дни. В античността накитите, в повечето случаи, са имали символично или религиозно значение. Не знам дали древните египтяни са падали на колене с пръстен пред любимата си, но със сигурност са дали началото и тласъка на обработването, рязането и оформянето на минералите в определена форма. В известен смисъл може да се каже, че имат последователи и в съвремието ни. Ще дам един пример с египетските скарабеи, които още в древността са оформяни в малки скулптури от късове аметисти, опали, смарагди и други минелали.
Всъщност скарабеите така и не слязоха от модния бижутериен подиум, защото и до днес се предлагат висулки или пръстени с тяхната форма, без да се търси непременно символиката, която за древните египтяни, в случая, е означавала безсмъртие. В минало скъпоценните камъни са били разделяни по цветове и не е имало никакво значение дали червеният, например, ще бъде рубин или гранат, той е бил определян като “червен”. Не е имало делене на сапфир от син турмалин, те просто са били сини камъни. Днес скъпоценните камъни имат определена парична стойност и често се купува такъв дори само с инвестиционна цел, докато за нашите предци в античността те са имали друго, нематериално значение и са били ценени единствено заради красотата им.
Техниките за оформяне на скъпоценните камъни са били доста ограничени и както по-горе стана ясно, задоволително е било само заоблянето на ръбчета, ъгли и стенички на естествените кристали на минералите. Заради абсолютната твърдост на диаманта не са били познати техники за рязането и шлифоването му, затова и не е бил сред предпочитаните в накитите, дори много-по-късно. В накитите от 13 – 16 век можем да видим вградени шлифовани едва с няколко фасети цветни скъпоценни камъни, тъй като твърдостта им е позволявала да бъдат оформяни, според познанията на занаятчиите тогава.
Още през 1200 година майстори започват се обработва кръгла шлифовка, но само с осем фасети във височина, в горната част, събрани с връхче. Долната част на камъка е плосък и нефасетиран.
По-късно през 1400 година, започват да оформят по-голяма фасета в горната плоскост на камъка , като отстрани остават по-малките фасети. Това дава началото на зараждането на основната и най-голяма фасета „table“ ( от анг. ез. „маса“). Отново долната част е нефасетирана и най-често плоска.
През 16 век шлифовчиците осъзнават важността на дълбочината на скъпоценния камък и се учат да фасетират октаедричните кристали на диаманта, като оформят странични фасети и в горната и в долната част на кристала. Тогава са оформяли общо само 18 фасети.
Тези видове обработки на скъпоценни камъни се намират и до днес в старинните бижута. При правилните пропорции на брилянтната форма, по диаметъра на камъка, може да се определи точното му каратно тегло, дори да е монтиран в бижу, но при старинните форми това е невъзможно, защото долната им част е плоска. Шлифовката е известна с наименованието „роза“, заради приликата си с цветето. Хубаво е да се знае, че при този вид шлифовка скъпоценен камък дори с по-голям диаметър всъщност е с доста леко каратно тегло в сравнение с брилянтната форма, която има и долна и горна част. При този вид шлифовка често търговци обявяват по-високо каратно на монтирани в бижута камъни, като се позовават на големия диаметър.
Брилянтната форма се ражда по-късно, през 17 век, във френския кралски двор, при обичащия лукса Луи XIV. Така се дава началото на истинското фасетиране на диаманта. По нареждане на първия министър на Франция, кардинал Мазерин, бива шлифован първият диамант в брилянтна форма. Разбира се, онази брилянтна форма не е имала много общо със съвременната, но тогава оформят първия брилянт, предшественик на днешния. Кръглата форма е разделена визуално на две надлъжни повърхности, като в горната са шлифовани една голяма фасета, таречена „table“ (от англ. ез. „маса“) и 16 триъгълни, а в долната са разположени 16 продълговати триъгълни фасети, събиращи се във връх.
Годината е 1640, а само 15 години по-късно венецианският шлифовчик Винченцо Перуци създава така нареченото тройно фасетиране и добавя фасетите във форма на звезда, както и основните фасети на горната (корона) и долната (падильон) част на скъпоценния камък. Този вид фасетиране на брилянтна форма се използва до днес, разбира се в подобрен вариант.
По-късно, през 19 век – векът на революционните открития в индустрията, се развива и шлифоването чрез машинното рязане и обработка. Обръща се внимание на прецизното и по-бързо машинно шлифоване.
През 1919 г. Марсел Толковски създава идеалните пропорции на брилянтната форма като се позовава на математически формули, за да постигне абсолютното съвършенство на формата „брилянт“. Фасетите са 57 като в горната част са 33, а в долната 24 на брой, като е възможно да бъде оформен като малка фасета и долния край (кулет) и така общия брой да стане 58. Фасетите трябва да са разположени под точно определен ъгъл, на точно определено разстояние и да имат безупречна симетрия помежду си.
Всички тези усилия на учени и шлифовчици са с една единствена цел, а именно да се постигне максимална дисперсия на лъча светлина, проникващ в скъпоценния камък и следователно силни брилянтни отблясъци.
Днес брилянтната шлифовка е достигнала нива, за които през миналите години е било невъзможно дори да се мечтае. Основните фасети на кръглата брилянтна форма са запазени, но се добавят все повече и повече такива. Шлифовчиците разработват нови идеи с помощта на софтуерна компютърна техника.
Lovelight е кръгла форма, наподобяваща брилянтната, но със 74 фасети или с цели 16 повече от класическия брилянт.
Фантазията на шлифовчиците не спира дотук и само преди няколко години се постигат 145 фасети в кръгла форма на диамант. И ако един качествен брилянт с неговите 57 шлифовани стенички ни завладява с блясъка си, то представете си заслепяващия ефект на 145 бляскави фасети, подредени по такъв начин, че да останем без дъх.
Брилянтната форма дава възможност за създавате на много варианти за рязане не само на диаманта, но и на останалите скъпоценни камъни, в множество други форми – овални, сърцевидни, със заострени краища и позволява на шлифовчиците днес да изпълняват виртуозно всякакви модели фигури, за които ще разкажа в следваща статия.
снимки: Интернет
