Десетки милиони години побрани в къс кехлибар
Дълго мислих как да започна тази статия и какъв акцент да избера – дали да е около насекомите, завинаги приклещени или за възрастта на кехлибара – десетките милиони години, за да стигне до нас и да го носим в красиво бижу. И понеже и двете теми ми се струват еднакво интересни, ще ги навържа една с друга и ще се опитам да ви разкажа за тази толкова интересна смола, оформяна като истински скъпоценен камък и вграждана в бижута.
Вероятно сте виждали парчета кехлибар с кристална бистрота и цвят на пчелен мед. Тази почти стъклена прозрачност лъже на пръв поглед, защото за разлика от студенината при допира на стъкло, кехлибарът има деликатната лекота и топлината на една смола – втвърдена, вкаменена, фосилна смола.
В процеса на втвърдяването си, тази дървесна смола на възраст от 5 до 50 милиона години, е приклещила в обятията си всичко срещнато по пътя си – листа, цветчета бодли, малки клонки, части от дървесни гъби или малки представители на животинския свят.
Включенията на растения са рядко срещани, заради факта, че смолата се е стичала от дърветата през пролетта, когато няма толкова паднали листа и цветчета. Несъмнено тези включения могат да ни дадат поводи за хипотези и предположения за живота преди 50 милиона години.
Вълнуващи и любопитни са обаче включенията на насекоми. В кехлибарите често могат да се наблюдават различни паякообразни, мушички, пчели, мухи и всякакви насекоми, изненадани от стичащата се смола, която ги е приклещила завинаги във вътрешността си. Често тези насекоми са застинали в пози, говорещи за техните отчаяни, но безуспешни опити да се освободят от лепкавата смола. Разпознати са над десет вида насекоми в кехлибара, като голяма.част от тях са комари и мухи, но се срещат, макар и много рядко скорпиони, различни видове паяци, дори гущери. Изпаренията, довели до бързото втвърдяване на смолата са причината насекомите да се запазят в перфектен вид, без да се разградят.
Така те са останали затворени в кехлибара в продължение на милиони години, чак до днес. Късове кехлибар, с различни растителни или живатински включения, са изключително интересна картина, разглеждани под микроскоп, а удивителното е че са запазени непокътнати 40, дори 50 милиона години. Кехлибарите с такива включение се продават доста по-скъпо от тези без включения на насекоми.
Грам балтийски кехлибар, който е най-желан и търсен в бижутерията е с цена от 0,20 евро до около 80 евро за грам. Този голям ценови диапазон е продиктуван от разликите в качеството на кехлибара. Колкото по-прозрачен е – толкова е по-скъп. Ако пък има и включения от добре виждащи се и запазени цели насекоми, цената мигновено се покачва.
Именно позата, в която е застинало животинчето често ни показва дали кехлибарът е естествен или синтетичен. Ако насекомото е красиво разположено, като за снимка, с разперени крилца, сякаш току що кацнало върху кехлибара, няма никакво колебание, че парчето смола е сътворено от човек, най-често от различни сплави или пластмаси.
В естествените кехлибари насекомите са сгърчени, свити, изненадани в действията си, например паяк плетейки паяжината си или муха, в опит да се освободи от лепкавата смола с несиметрично разположени крайници.
Добре е да се спомене, че повечето видове от праисторическите насекоми, които можем да видим в кехлибара вече не съществуват и това е сигурен метод за проверка дали става въпрос за кехлибар или за друга по-млада смола.
Все пак, ако не сме сигурни и не можем да преценим дали кехлибарът е естествен един добър и лесен метод за проверка е наситен със сол воден разтвор. При потапяне на кехлибара, естественият “изплува” на повърхността, а пластмасовите имитации, както и повечето други смоли потъват на дъното, повлечени от тежестта си. Разбира се, този тест важи само за кехлибари, които не са вградени в бижута. Съществува обаче и друг вид естествена смола, която не е кехлибар, но също понякога се задържа на повърхността в солен воден разтвор. Става въпрос за копала – доста по-млада смола, досущ приличаща на естествен кехлибар. Копалът е невтвърден кехлибар (в процес на вкаменяване), на възраст под три милиона години, много по-мек от кехлибара, като това може да се провери лесно дори с нокът. Ако се надраска или нарани при натиск, то със сигурност се касае за копал или друг вид смола. Кехлибарът е лек и твърд, а при горене се усеща дразнеща миризма, заради наличието на сукцинова киселина, докато при копала и младите смоли не се усеща подобен мирис. Бидейки млада смола, копалът често има характерен боров аромат.
Лесен метод за проба е и с нагорещена игла, при копала иглата тя навлиза много по-лесно, отколкото в кехлибара, заради доста по-ниската му твтвърдост. Освен това повърхността на копала се разгражда при накапване на ацетон, а кехлибарът остава незасегнат. При натриване с вълнен плат, повърхността на копала се размеква, а при кехлибара се усеща мирис на смола и се наелектризира.
Тези проби за истинността на кехлибара са лесни и достъпни дори за неспециалисти, в домашни условия.
Копал се намира в Бразилия, Нова Зеландия, също в Африка.
Доста по-сложно обаче е разпознаването на т. нар. „Амброид“ или пресован кехлибар. Познат е и с наименованието “руски кехлибар”, заради факта, че именно в бившите съветски републики се създава за първи път, в края на 19 век. Това са малки парчета кехлибар, дори прашинки, които се отделят при обработката на естествения кехлибар, нагряват се и се слепват чрез налягане едно с друго, след което се придава желаната форма, а често тя имитира безформени, заоблени късове естествен кехлибар, подходящи за нанизи огърлици.
Амброидът понякога е трудно разграничим, тъй като притежава физичните и химичните свойства на кехлибара. Все пак, във вътрешността му може да се види съединяването на отделните парчетата и често се срещат блещукащи дискообразни включения, които неизбежно говорят за пресован кехлибар. Понякога се наблюдават потъмнени, мъгливи зони и напречни ивици, причинени при нагряването и пресоването, които не могат да се видят в естествения кехлибар.
За да сте сигурни дали едно бижу е изработено от пресован кехлибар или от естествен е необходимо да се обърнете за професионална помощ към гемолог и в никакъв случай да не се доверяват на уверенията на продавачите, които често предлагат амброид за кехлибар. Разбира се, първият е с доста по-ниска цена.
Стига да е естествен, всяко парче кехлибар има своята красота и стойност, независимо от вида му. В различните точки на света може да се намерят и различни типове кехлибар. Един от най-ценените е този от Доминиканската република – нарича се “Ретинит” или “Син кехлибар”. Цветът му и от светложълт до кафеникав, но има силна синя флуоресценция, откъдето идва и името му.
По бреговете на Балтийско море се намират прекрасни късове кехлибар с наситен жълто кафеникав и отлична прозрачност. Наричан е “Балтийско злато” и се намира в големи късове, дори от по няколко килограма.
Кехлибар се добива още по бреговете на Северно море в Нидерландия, както и в Русия, Франция, Канада, Испания, Мексико и др.
Прекрасни късове в светложълто, червено или почти безцветни намират в Мианмар. Бирманският кехлибар се нарича “Бирмит’.
“Руменит” е кехлибарът идващ от Румъния, чийто цвят е доста по-тъмен – червеникав, до почти черен.
Интересни цветове има сицилианският кехлибар “Симелит”. Неговите тонове са в червено, виолетово, пурпурно, до черно с привлекателни синьо-зеленикави нюанси.
Заради красивите цветове и прозрачността си кехлибарът е много търсен и желан материали за изработката на бижута, но подобно на тюркоазите и коралите, за които ще разкажа в някои от следващите си статии, е и един от най-имитираните “скъпоценни камъни”. Затова при закупуване на скъпо бижу с кехлибар е добре да се изисква гемоложки сертификат.
Снимки: личен архив и Интернет
Здравейте и благодаря за интересните публикации.
Имам стара огърлица от кехлибар, подарък от моята баба и искам да проверя ди е от естествен кехлибар. В солена вода плува на повърхността. Това значи ли че със сигурност е естествен?
Здравейте, Албена, естественият кехлибар е лек, но с малко по-висока плътност от тази на водата. Когато добавим сол във водата, прътността й се увеличава, заради което става по-тежка от кехлибара. Това е добър метод да отсеем в домашни условия пластмасата, различните видове стъкло, както и някои видове втвърдена смола от кехлибара. Да не забравяме обаче, че има и други втвърдени смоли, чиято плътност е по-ниска от тази на воден разтвор, а това означава, че те също ще изплуват на повърхността в чаша с вода и сол. Затова този метод е крайно недостатъчен. Необходим е и анализ с микроскоп на включенията, за да бъдем сигурни за вида на смолата. Препоръчвам Ви да се обърнете към гемолог.
Ася Гардели