Аквамаринът и неговият син цвят в море от нюанси

Преди известно време моя клиентка ме помоли да й съдействам за намирането и купуването на чифт аквамарини. Скъпоценните камъни трябваше да бъдат от по карат и половина в овална форма и в наситен цвят, който дори ми показа на снимка. Веднага разбрах, че се касае за бразилския аквамарин „Педра Азул“. Това е особен цвят, много силно подчертан, наситен, но в същото време с леден, почти метален оттенък. Един от най-редките аквамарини, трудно намиращи се и много желани, заради особеното оцветяване. Разбира се, не можех да разочаровам клиентката си, още повече че поводът бе подарък за раждането на внучката й. Отне ми няколко дни, но в крайна сметка успяхме да се сдобием с желаните аквамарини. Всъщност имахме късмет, защото този тип аквамарин се намира в доста ограничени количества, обикновено малки размери на камъка и се добива в мина, в Бразилия, в едноименния регион, от където идва името му, с дълбок син цвят от студената гама. Оприличават цвета му на небето преди буря и е единствен по рода си. Често нечестни търговци пробутват синтетични сини шпинели, вградени в бижута, вместо аквамарин „Педра Азул“.  

Покрай този мой случай се замислих колко много нюанси на синия аквамарин има и реших да споделя опита си с вас.

Ценният камък се добива в много страни, но най- хубавите екземпляри несъмнено са бразилските. А в тази огромна страна – дал Бог скъпоценни камъни. Тук ще вметна само, че именно там се добива друг много ценен и скъп камък, отново в магнетичен, неоново, светлосин цвят – „Парайба“, разновидност на турмалина. Дали пък кристалните сини води на известните бразилски плажове не предопределят тези редки сини скъпоценни камъни? Кой знае.

При всички случаи можем да разпознаем произхода на аквамарините почти само по цвета им. Този, на аквамарините от типа „Сао Домнигос“ е нежно син с много лек, прозрачно-зелен нюанс. Противно на очакванията, този вид се добива също в Бразилия, в региона Сао Домнигос и за разлика от „Педра Азул“ цветът е мек и пастелен.

Друга разновидност на аквамарина, много рядка и ценена е т. нар.  „Санта Мария“, намираща се в региона Санта Мария де Итабира, в Бразилия. Наситен, почти ярко кобалтово, запомнящо се синьо. Този цвят се намира в малки количества също в Мозамбик, Замбия и Танзания. Количествата „Санта Мария“ от бразилските мини, където е открит за първи път през 50-те години на миналия век, са почти изчерпани и добивът е силно ограничен. За да бъдат разграничени останалите аквамарини от този цвят добивани в Танзания, Мозамбик и Замбия, се описват от търговците на едро като “африканска Санта Мария”. 

В тюркоазено синьо е аквамаринът „Санта Тереза“. Това е разновидност с много силен блясък. “Бока Рика” е също цвят на аквамарин от Бразилия, който наподобява на светлосиня морска пяна. 

Много интересен и изключително желан желан цвят е „Maxixe“. Цветът е открит през 1917 година в Бразилия (Минас Жераис), но в естествен вид вече не се намира. Това е много наситен цвят на метличина, микс между светлосиньо и виолетово. Цветът е вследствие на наличие на хромофорни центрове с наличие на CO3. Това малко уточнение за химическия състав на този тип аквамарин е необходо, защото именно по този начин се оцветяват светлите аквамарини, за да бъдат “превърнати” в „Maxixe“.

И ако попаднете на виолетово наситен цвят „Maxixe“, знайте че този скъпоценен камък не е с естествено оцветяване, а третиран, за постигане на желания нюанс. Аквамарините не правят изключение от по-голямата част скъпоценни камъни и за хармонично и наситено оцветяване биват обработвани термично. И тъй като всъщност това са недотам устойчиви берили (зелената им разновидност е смарагдът), то „Maxixe“ се нагряват на около 200 градуса по Целзий. Цветовете обаче са неустойчиви, за съжаление не само на нагряваните, но и на естествено оцветените аквамарини. Аквамарин „Maxixe“ , изложен на пряка светлина в рамките на 30 часа, губи цвета си. Процесът обаче е обратим и може да се възвърне отново, именно чрез гореспоменатата техникка на нагряване. 

Аквамаринът е много красив, но и деликатен скъпоценен камък заради неустойчивостта на цвета си. Разбира се, това не може да се случи за кратко време, необходими са часове наред излагане на камъка на пряка слънчева светлина. Поради тази причина дори при бижутата с аквамарин в магазините се избягва позиционирането им под прожекторите на витрината.  

При нагряване на 400 градуса по Целзий, аквамарините с недотам желания зеленикав оттенък изсветляват, а при охлаждането им добиват чист светлосин цвят. 

Невероятното усещане за фин цвят е допълнено и с отличния блясък и чистота на аквамарина. За разлика от зеления берил* – смарагда, в повечето случаи този вид берил е с много добро качество на чистота, без видими включения. Но както всеки един скъпоценен камък, гемолог-експерт може да го различи именно по включенията му, които често са дълги, иглести, приличащи на тънки тръбички. Това може да бъдат както малки вътрешни цепнатини, образувани при кристализацията (растежа) на минерала, така и твърди включения от други минерали, като биотит, флогопит, пирит, апатит, рутил, кварц и др., които са се вклинили при неговия растеж и останали завинаги в кристалчето. Тези включения се наблюдават под микроскоп с голямо увеличение и често остават абсолютно невидими за невъоръжено човешко око.  

Иска ми се да завърша тази статия с уточнението, че аквамарин се добива в много страни, не само в Бразилия и Африка. Прекрасни екземпляри се намират в планината Урал, в Русия, но също в Австралия, САЩ, Мозамбик, а в малки количества и в Европа. 

Обикновено шлифовката е овална или октагонална, но напоследък са много модерни и различни нестандартни форми, като “Бриолет” (фасетиран от всички страни по еднакъв начин скъпоценен камък, често във формата на капка или сфера).  

Важно е да уточня, че имената на цветовете на аквамарина са едно много добро решение от търговците, с цел по-бързото и лесно описание на цвета. Така веднага ще можем да разграничим „Санта Мария“ от „Педра Азул„, например.

В никакъв случай обаче наименованието на цвета не е решаващо за определянето на цената на камъка. Отличното качество аквамарин трябва да се отличава с наситен цвят, независимо от нюанса на синьо, както с великолепна чистота и фантастичен блясък. Най-доброто качество се обработват в октагонални форми, защото именно липсата на включения позволява да се види безупречната чистота на камъка в този вид шлифовка, бедна на фасети, които биха могли да прикрият леките дефекти на камъка. 

Топ качество аквамарин се продава на борсите за скъпоценни камъни на доста високи цени, които достигат 700 щатски долара за карат, като роля в ценообразуватето му играе не само цветът и чистотата, но и тежестта му. Между 300 и 700 долара се продават най-добро качество на аквамарини, които обаче надхвърлят тегло от 9-10 карата.  

При всички случаи инвестицията в скъпоценния аквамарин или в бижу с такъв камък, е не само желание за притежание на красив предмет, но и  отлично решение за съхранение на парите ни. Стойността му расте с бързи темпове и при правилното му съхранение може да се превърне във великолепна семейна ценност, предавана на поколенията със столетия.

*берил – група минерали, които се определят като различни в зависимост от оцветяването си. Например смарагдът е берил в зелен цвят, аквамаринът е берил в светлосин цвят, морганитът – в нежно розово, а гошенитът е безцветен берил. Има още един вид берил, който е в списъка на десетте най-редки минерали на планетата – „Биксбит“. Това е невероятен малиново-червен берил, за който ще ви разкажа в някоя от следващите си статии.

снимки: личен архив и Интернет 

Asya Gardelli

Всички публикации на автора